УВОДНИ ДУМИ

„Материята е жива, когато духът е вложен в нея.“ 1

Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев” – Разград е наследник на създадената през 1870 г. книжна сбирка към основаното в 1869 г. читалище „Съгласие”, по-късно „Развитие”. Дълги години функционира като читалищна библиотека и попълва своите библиотечни колекции с дарения на видни разградчани интелектуалци, както и със средства, отпускани от читалищното настоятелство. Интересът ми към книгите и продължаващите заглавия от ХІХ в. в библиотечната колекция “Редки и ценни издания” е провокиран от желанието да разкрия следите оставени от различни хора по страниците им – дарители, библиотекари, читатели и др. – които по този начин са наситили “биографиите” на съхраняваните днес екземпляри. Чрез извличането на тези сведения много по-плътно се очертава историята на Разградската библиотека и се създава една по-вярна представа за броя и имената на лицата “вградени” в нея.

Възраждането в българската история е свързано с националното самоопределяне, обединяване около идеята за ползата от образование, интерес към прогресивните идеи в цивилизованите страни, изграждане на културни средища. Поради обусловеност и липса на институцията държава, гражданското общество се гради около образовани личности, носители на буден ум и идеи за развитието на национално самосъзнание, желание за участие в обществено-политическите процеси във време на промени.

Идеята за формиране на подобен обществен център, натоварен с отговорностите да „храни стремежите на душата2 се проявява в създаването на читалища. В Разград учителят възрожденец Димо В. Хранов, подпомогнат от прогресивно мислещи учители и видни разградски фамилии основава през 1869 г. читалище „Съгласие“. Основна цел е то „да работи за умственото и нравственото развитие на членовете си и гражданите, да обедини всички български граждани в едно и им вдъхне самосъзнание на български дух в тях, - като поддържа библиотека, доставя разни книги, получава списания и вестници, урежда сказки...“3. Със средства от членски внос и доброволни помощи, макар и скромни по размер, се закупуват книги, абонират се всички български списания и вестници, един френско-английски и един турски вестник. Читалището се оформя като културен обществен център, в който младежите, доскоро седяли в кафенетата, четат и „се разговарят за научни работи4. До 1879 г. една от главните задачи е била да се „уреди“ библиотека. В десетилетието от своето създаване до Освобождението читалищното настоятелство активно работи в просветителската си дейност, въпреки трудностите и политическите събития. Неговите членове участват в развитието на просветното дело, в национално-освободителното движение, в културния живот на града. Средствата, събрани от театралните представления и наем на „буфета“ се предоставят на бедни ученици за закупуване на учебници, с част от парите се набавят нови книги „по всичките клонове на науката, литературата и изкуствата“.5Така щото от развитата дейност на читалището („Съгласие”) – „Развитие”, в един период от 35 години, се вижда, че то както преди, тъй и след освобождението ни е било истински разсадник и културен център на гражданственост и просвета за разградци...“ – с неприкрита гордост пишат в своята равносметка Анастас В. Изворов и Велико Йорданов. 6

В историческия преглед на Разградското читалище за периода 1869-1904 г. има сведения, че предосвободителните революционни движения и обявената руско-турска война са се отразили негативно върху читалищния живот. Страха от преследване от страна на турските власти е принудил читалищните дейци тихомълком да преустановят своята работа. Книгите от богатата за времето библиотечна колекция били „пренасяни и заравяни на няколко пъти в разни места, и по този начин уничтожени, разпилени и разграбени...“(ЮС, с. 26) След Освобождението, през второто полугодие на 1879 г. читалището се преименува на „Развитие“. В спомените си Павел Каракулаков пише: „Работите на читалището, които сварих през 1878 г., през месец август, бяха в такова положение, като че то никак не съществуваше. ... а читалището „Съгласие” беше изразено, или по-добре, представляваше се от един разглобен шкаф в учителската стая, с разбити прозорци и разхвърлени в него прашни книги. ... Книгите на читалището бяха раззети и по липса на библиотечен каталог и др. не можаха да се съберат.“ 7 Отново се захващат учители, гимназисти и граждани да съживят културния облик на града. Поставят се пиеси, закупуват се нови книги; а през 1890/91 г. е построена читалищна сграда с театрален салон, две актьорски стаи, читалня-библиотека и буфет, оценена на около 23 000 лева. Изработват се нов Устав и Правилник за вътрешния ред (1901). Към 1903/04 г. библиотеката притежава 1 540 тома на стойност 8 503 лева. През 1920 г. е с около 6 000 тома, през 1930 г. – 12 870 тома. В края на 1944 г. Разградската библиотека притежава 20 000 тома, има 1 196 читатели, обслужвани от един библиотекар.

От 1926 г., в продължение на няколко години, Иван Мутафов – родом от Разград, живеещ по това време в САЩ, прави дарение от 300 тома за библиотеката. Справочни издания и художествена литература, част от които са унищожени от природно бедствие.

На 02 юли 1947 г. следобед, наводнение причинява огромни щети на 17 хилядния град. Река Бели Лом излиза от коритото си, а прииждащата с пороен дъжд вода достига 3-4 метра. Нивото на протичащата през центъра на града река до вечерта достига 8 метра от дъното на коритото й. Бедствието завлича всичко по пътя си, има жертви, напълно са унищожени къщи, магазини. Поради близостта си до реката, читалищната сграда е наводнена, сериозно са увредени книжният фонд на библиотеката и документацията. Унищожени са ценни старопечатни книги, дарени от разградски възрожденци. Така и не е установен точния размер на щетите за градската читалищна библиотека. Съвременници на събититието си спомнят как книгите от фонда на библиотеката са били изнесени да съхнат на слънце на площада пред читалището. Доброволци са помагали на библиотекарите в почистването и спасяването на книжните документи.

Промяната в административно-териториалното деление на България през 1959 г., обособява библиотеката в самостоятелен културен институт, с методически функции за всички библиотеки в създадения Разградски окръг. През 1961 г. нейният фонд наброява 48 839 тома, 5559 читатели и 110 хил. тома раздадена литература. През 1990 г. библиотеката се премества от читалищната сграда в своя нов дом. С Решение на Общински съвет от 1992 г. Регионална библиотека приема името на професор Боян Пенев.

Комплектуването на книги в колекция „Редки и ценни издания“ е случайно, непериодично. Разчита се главно на дарения от страна на разградските възрожденци в началото и на техни наследници - в днешни дни. В своето 145-годишно съществуване, разградската библиотека е наследила скромен фонд от старопечатни издания, благодарение усилията на жителите на града. В различни източници има сведения за ръкописи, чиято съдба остава загадка. В Юбилейния сборник на Разградското читалище Велико Йорданов анализира ръкопис: дамаскин от началото на 19 век, принадлежал на Георги Мирчев. Летописни бележки от даскал Христофор Никович, изписани на празните листи в дамаскина, съобщават за политическия и духовен живот в Разград в периода 1828 – 1839 г. Според Христо Миндов ръкописът се съхранява в Националната библиотека. 8 В Регионален исторически музей – Разград се съхранява копие на дамаскина с летописните бележки на Хр. Никович.9 Христо Миндов разказва за намерен ръкопис от 18 век в джамията Табахкане – поемата „Месневи” от персийския поет Маулана Джалалуддин Руми. Подробно описва неговото съдържание, декоративно-орнаменталната украса.10 Няма данни за местонахождението на въпросният ръкопис. Липсват точни данни за фонда на читалищната библиотека поради унищожената библиотечна документация и описи. Затова не може да бъде установен точният размер на загубите, причинени от бедствието.

През годините са положени усилия за попълване на колекцията от ценни издания. Кампания за издирване на старопечатни, редки книги инициира Цанка Георгиева – директор на РБ - Разград съвместно с колеги от читалищните библиотеки в областта. Благодарение на която колекцията е попълнена със Словашка библия от 1892 г. и много други издания, предоставени от жителите на селищата. В библиотеката често идват хора, които желаят да дарят част от личните си библиотеки. С ценни документи е попълнен фонда от дарение, направено от д-р Милко Анастасов Изворов – син на Анастас В. Изворов11, депутат в Петото Велико народно събрание, общественик, публицист, преводач, председател на читалищното настоятелство от 1903 до 1908 г.12 Благодарение усилията на д-р Милко А. Изворов и неговият брат Стефан, е запазен архивът на техния баща, съхранени са спомени, кореспонденция, личната библиотека на известният разградчанин. Регионална библиотека – Разград съхранява и предоставя документи от книжната сбирка на сем. Изворови на своите потребители.

През 2004 г. библиотечните специалисти Женета Александрова и Надя Цанева участват в проект „Абагар 2004“13, разработен съвместно с Професионална гимназия по икономика – Разград. Тяхната експертна помощ в обучението на ученици се изразява в прилагане на стандартите за библиографско описание на документи, оценка и аналитична обработка на издирените печатни издания. От страна на библиотечната институция е заявен интерес към част от издирените и описани от участниците документи. Предложени са откупки и призив за дарения към собствениците. Отпечатан е каталог: Професионална гимназия по икономика.  Програма „Обществен форум”. Проект „Абагар 2004”. Справочник на издирените книги. – Разград, 2005. – 20 с.