22 юли 1931 г. | Петя Петкова Йорданова, родена в град Исперих. |
1949 г. | завършва гимназия в Разград. |
1958 г | учи двегодишен квалификационен курс в икономически техникум в Русе. |
1952 - 1961 г. | работи като организационен секретар в Окръжния комитет на Профсъюза по просветата и печата в Русе. |
1960 г. | печата за пръв път във в. "Дунавска правда" (Русе). |
1961 – 1971 г. | служител в Централния дом на учителя. |
1971 – 1979 г. | редактор в отделите "Телевизионен театър" и "Учебна редакция" |
от 1972 г. | Член на Съюза на българските писатели |
1975 г. | Петя Йорданова е един от инициаторите за създаването и провеждането на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката". Съставител на първите сборници, включващи наградените поетични творби от конкурса. |
1979 г. – 1986 | зам. гл. редактор на редакция "Детски екран" в Бъларска телевизия. |
на 21 октомври 1993 г. | Петя Йорданова завършва жизнения си път в гр. София. |
1972 | Сутрин край реката | 1984 | Вълшебната стълба |
1973 | Случка на хиподрума | 1984 | Спасена жарава |
1975 | Бабиният двор | 1985 | Горски приказки |
1977 | Самодивски езера | 1985 | Другарче-календарче |
1978 | Орлово гнездо | 1985 | Сърцето на ятачето |
1978 | От жарта ти ида | 1986 | Ежко и слънцето |
1979 | Белите ботушки | 1986 | Есенно огнище |
1979 | Мамина светулка | 1987 | Земя на птици |
1980 | Доброто момче и Злата Суша | 1987 | Момичето с жълтата луничка |
1980 | Другари на звездите | 1989 | Мойта синя птица |
1980 | Черните дракони | 1989 | Покрит въглен |
1981 | Дивото козле | 1990 | Къщата на буквите |
1981 | Сълзи от огъня | 1991 | Къща от любов |
1982 | Детска станция | 1993 | Шоколадена свирка |
1982 | Най-добрата люлка | 1993 | Открадната прегръдка |
1983 | Рисунки | 1995 | Манастир на ветровете |
Нейни стихове са преведени на английски, руски, украински, белоруски, молдавски, гръцки и др.езици
1979 г. | Наградена по случай Седмицата на детската книга и изкуствата за деца - „Мамина светулка” |
1980 г. | Първа награда от Националния литературен конкурс „Поетични хоризонти на българката” |
1981 г. | Носител на орден „Кирил и Методий І степен |
1985 г. | Печели голямата награда на Националния литературен конкурс „Поетични хоризонти на българката” |
1985 г. | Наградена по случай Седмицата на детската книга и изкуствата за деца – „Сърцето на ятачето” |
1986 г. | Награда на Съюза на българските писатели за детска литература за книгата „Другарче календарче” |
10 септември 1997 г. | сформира се литературен клуб „Петя Йорданова”, наследник и продължител на литературен кръжок „Хр. Смирненски” |
2005 г. | През 2005 година в Исперих се открива паметна плоча – барелеф на поетесата, поставена върху фасадата на родния й дом. |
2006 г. | с решение на Общински съвет – Исперих, Централна общинска библиотека приема името Петя Йорданова |
Колкото обикновена, непосредствена, творчески изобретателна е Петя Йорданова в детските си стихотворения, толкова драматична, психологически вглъбена и същевременно патетично приповдигната е в стиховете си за възрастни. Това на пръв поглед противоречие в тоналността има своите корени в човешкия живот, където изживяванията на детството като че контрастират със зрелите години на мъдрия вече човек и в същото време стоят в основата на неговото цялостно битие.
Златко ТасевТворческият път на Петя Йорданова е характерен с две отличителни предимства – постепенност на развитието и подчертана интензивност в градацията. И още нещо. Запазена е житейско – емоционалната енергия, която поддържа настъпателния ход и не допуска ранната умора, преждевременното изчерпване, които се оказват най – честият и най – опасен спътник за немалко поети.
Иван СпасовЦялото й творчество сега прилича на една къща, построена от любов и за любов. Целият й живот прилича на устрем.
Дошла от жарта на земята, със сълзи от огън, както сама пише за себе си, горяла до последния дъх над белия лист за хората, тя остави златна пепел от своя огън за всички, които я познават и обичат.
Евтим ЕвтимовВ цялото поетично творчество на Петя Йорданова, независимо дали е за възрастни или за деца, се усеща неутолимата жажда на поета-творец за свобода, за полет на духа, за живот. Усеща се и страстта й към пътища и кръстопътища, към красотата, независимия и горд дух, преклонение пред природата, светлината в човешките отношения. И в същото време долавяме и приглушена тъга, светла тъга образно казано, в дълбоките поетични пластове. И в най – волното на пръв поглед стихотворение, и в най – поривната емоция, подсъзнателно, с вътрешните си сетива чувстваме нещо носталгично. То даже идва неканено и за самата нея, като предчувствие за предопределен край. Но въпреки всичко скръбните настроения не са в състояние да помрачат или отслабят виталността на стиха, стремежа към любов и духовна извисеност.
Благовеста Касабова