Петя Йорданова

Основни дати от живота

22 юли 1931 г. Петя Петкова Йорданова, родена в град Исперих.
1949 г. завършва гимназия в Разград.
1958 г учи двегодишен квалификационен курс в икономически техникум в Русе.
1952 - 1961 г. работи като организационен секретар в Окръжния комитет на Профсъюза по просветата и печата в Русе.
1960 г. печата за пръв път във в. "Дунавска правда" (Русе).
1961 – 1971 г. служител в Централния дом на учителя.
1971 – 1979 г. редактор в отделите "Телевизионен театър" и "Учебна редакция"
от 1972 г. Член на Съюза на българските писатели
1975 г. Петя Йорданова е един от инициаторите за създаването и провеждането на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката". Съставител на първите сборници, включващи наградените поетични творби от конкурса.
1979 г. – 1986 зам. гл. редактор на редакция "Детски екран" в Бъларска телевизия.
на 21 октомври 1993 г. Петя Йорданова завършва жизнения си път в гр. София.

Творчество


Автор на 32 книги за деца и възрастни:

1972 Сутрин край реката 1984 Вълшебната стълба
1973 Случка на хиподрума 1984 Спасена жарава
1975 Бабиният двор 1985 Горски приказки
1977 Самодивски езера 1985 Другарче-календарче
1978 Орлово гнездо 1985 Сърцето на ятачето
1978 От жарта ти ида 1986 Ежко и слънцето
1979 Белите ботушки 1986 Есенно огнище
1979 Мамина светулка 1987 Земя на птици
1980 Доброто момче и Злата Суша 1987 Момичето с жълтата луничка
1980 Другари на звездите 1989 Мойта синя птица
1980 Черните дракони 1989 Покрит въглен
1981 Дивото козле 1990 Къщата на буквите
1981 Сълзи от огъня 1991 Къща от любов
1982 Детска станция 1993 Шоколадена свирка
1982 Най-добрата люлка 1993 Открадната прегръдка
1983 Рисунки 1995 Манастир на ветровете

Нейни стихове са преведени на английски, руски, украински, белоруски, молдавски, гръцки и др.езици


Награди и признание

1979 г. Наградена по случай Седмицата на детската книга и изкуствата за деца - „Мамина светулка”
1980 г. Първа награда от Националния литературен конкурс „Поетични хоризонти на българката”
1981 г. Носител на орден „Кирил и Методий І степен
1985 г. Печели голямата награда на Националния литературен конкурс „Поетични хоризонти на българката”
1985 г. Наградена по случай Седмицата на детската книга и изкуствата за деца – „Сърцето на ятачето”
1986 г. Награда на Съюза на българските писатели за детска литература за книгата „Другарче календарче”
10 септември 1997 г. сформира се литературен клуб „Петя Йорданова”, наследник и продължител на литературен кръжок „Хр. Смирненски”
2005 г. През 2005 година в Исперих се открива паметна плоча – барелеф на поетесата, поставена върху фасадата на родния й дом.
2006 г. с решение на Общински съвет – Исперих, Централна общинска библиотека приема името Петя Йорданова

ОТЗИВИ

Колкото обикновена, непосредствена, творчески изобретателна е Петя Йорданова в детските си стихотворения, толкова драматична, психологически вглъбена и същевременно патетично приповдигната е в стиховете си за възрастни. Това на пръв поглед противоречие в тоналността има своите корени в човешкия живот, където изживяванията на детството като че контрастират със зрелите години на мъдрия вече човек и в същото време стоят в основата на неговото цялостно битие.
Златко Тасев

Творческият път на Петя Йорданова е характерен с две отличителни предимства – постепенност на развитието и подчертана интензивност в градацията. И още нещо. Запазена е житейско – емоционалната енергия, която поддържа настъпателния ход и не допуска ранната умора, преждевременното изчерпване, които се оказват най – честият и най – опасен спътник за немалко поети.
Иван Спасов

Цялото й творчество сега прилича на една къща, построена от любов и за любов. Целият й живот прилича на устрем.
Дошла от жарта на земята, със сълзи от огън, както сама пише за себе си, горяла до последния дъх над белия лист за хората, тя остави златна пепел от своя огън за всички, които я познават и обичат.
Евтим Евтимов

В цялото поетично творчество на Петя Йорданова, независимо дали е за възрастни или за деца, се усеща неутолимата жажда на поета-творец за свобода, за полет на духа, за живот. Усеща се и страстта й към пътища и кръстопътища, към красотата, независимия и горд дух, преклонение пред природата, светлината в човешките отношения. И в същото време долавяме и приглушена тъга, светла тъга образно казано, в дълбоките поетични пластове. И в най – волното на пръв поглед стихотворение, и в най – поривната емоция, подсъзнателно, с вътрешните си сетива чувстваме нещо носталгично. То даже идва неканено и за самата нея, като предчувствие за предопределен край. Но въпреки всичко скръбните настроения  не са в състояние да помрачат или отслабят виталността на стиха, стремежа към любов и духовна извисеност.
Благовеста Касабова