БЪЛГАРСКОТО  ВЪЗРАЖДАНЕ  И  НАЧАЛО НА
БИБЛИОТЕЧНОТО ДЕЛО В ГРАД РАЗГРАД  (1870-1878 г.)

КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДЕЛО В РАЗГРАД

Град Разград е център на богат и многообразен културен живот. Културното наследство и съвременната култура притежават уникални качества и богатство, свързани с многогодишни традиции, датиращи назад във вековете. Развитието на дейностите в областта на културата се определя от богатото културно- историческо наследство, от силната възрожденска традиция в областта на изпълнителските изкуства, от разбирането за значението на културата като фактор за социално развитие и международни контакти.

При построяването на църква „Св. Николай Чудотворец” през 1860 г., в южната страна на църквата са вградени няколко надгробни камъка със славянски надписи, между които е и този от 1667 г., за кончината на даскал Михаил от Враца – свидетелство за наличието на училище и активен духовен живот в Разград през ХVІІ век. Някои от помещенията в църковния двор, преди построяване на новата църква, са пригодени за учебни стаи, първоначално на килийното, а по-късно на взаимното училище в Разград, функционирали до построяването на самостоятелна училищна сграда през 1872 г. През 1859 г. е открито класно училище в Разград под ръководството на Никола Икономов. През 1909 г. е открита Разградската мъжка прогимназия. В първите години след Освобождението 1878 г. обновлението на града върви бавно. Въпреки това изискванията на новото време и стремежът към европеизация дават своите резултати. Знаменателно е, че първата обществена сграда, построена в град Разград, е училище. През 1882 г. Окръжният съвет възлага на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, тогава работещ в София, проектиране на пансион за учениците от Окръжното петокласно училище. След три години-1885 г. окончателно е завършена една монументална постройка, която мери ръст само с представителните духовни храмове в града. Това е първата изява на европейска архитектура в Разград-старата сграда на Разградската гимназия, обявена за паметник на културата с местно значение. Общинският  дом е изграден  по проект на първият  градски инженер- чеха Ян Буфа. По негов проект е направено и първото планиране на централната част на града. До края на ХІХ век за нуждите на окръжния център са построени още болница и казарма.

През 1890 г. е завършена сградата и на читалище „Развитие”. Тя е скромна по размери и архитектура, но дейността, която се върши в нея, е огромна. Това духовно средище обединява усилията на интелектуалния елит на града. Двигатели са – Алексей Шулговский, един от първите дипломирани учители по музика в България, Анание Явашов, завършил естествени науки в Прага, Вацлав Трунечек, завършил чехската Художествена академия, Велико Йорданов, завършил литература в Лайпциг, Димитър Йоцов, историк, завършил в парижката Сорбона, Павел Павлов, преподавател по френски език, също завършил там, Драган Данаилов, дипломирал се в Академията за изящни изкуства в Торино. Към тях е група дейци със свободни професии, както и други, които са по-малко образовани, но не по-малко ентусиазирани. Те създават хор, оркестър, превеждат книги, издават вестници и списания, изнасят театрални представления и сказки. Още в началото на ХІХ век в град Разград се чувства полъха на националното Възраждане. В културно-просветно отношение градът бележи напредък чрез обновяване на училищата и въвеждане на нова училищна програма. Между първите учители с особени заслуги към града е Христофор Никович (даскал Ицу), оставил известните летописни бележки за Разград. Сред учителите и просветителите се открояват: Никола Икономов (Жеравненеца), родоначалник на българската земеделска книжнина; Станка Николица Спасо-Еленина, първата българска поетеса и жена - преводач, учител и основател на женското движение в Разград; Спиридон Петров, Стефан поп Илиев, Сава Катрафилов, Димо Хранов и други, които имат принос в развитието на новобългарската книжнина.
В летописа на  нашия народ се вписва самобитно и оригинално дело – създаване на народните читалища. През месец декември 1869 г., по инициатива на възрожденеца Димо Хранов, в град Разград  е основано читалище „Съгласие”, което е  едно от първите културно-просветни огнища в този регион. През 1879 г. читалището е преименувано в „Развитие”. През месец февруари 1870 г.  към читалището се урежда библиотека, с първите дарени книги от родолюбиви разградчани, която развива богата културно-просветна дейност - изнасят се публични сказки и театрални представления. В създаденото от възрожденеца Димо Хранов  читалище се организира и самодейна театрална трупа, която изнася представления в града и други населени места.  На 25 декември 1870 г., е представена за първи път драмата “Многострадалната Геновева”, което се приема за начало на театралното дело в града. След Освобождението, през месец август 1878 г., младите учители Георги Згурев, Павел Каракулаков и Петко Вълнаров подновяват читалищната театрална дейност с постановки на нашумялата историческа драма на Добри Войников “Стоян войвода”, “Криворазбраната цивилизация” и др. През 1879 г., на сцената заедно с мъжете се появява първата разградска актриса, възпитаничка на Габровската гимназия и учителка в родния си град, Хриса Карапеева. През 1887 г., назначеният в Разград учител по рисуване - чехът Вацлав Трунечек (Трунчо) рисува декорите на театралната трупа. Негово дело е завесата на читалищната сцена, използвана до 1932 г., която представлява пробуждащата се Аврора. През периода 1888-1891 г. трупата поставя драми и комедии от западноевропейската и руска класика. Издига се в художествено отношение нивото на театралните постановки, читалищната театрална дейност в Разград е в непрестанен възход. Особен разцвет бележи театралният живот в града, когато председател на читалището е руският възпитаник Анастас  Изворов. По случай 35- годишния юбилей на читалището (1904г.) е представена драмата на Васил Друмев “Иванко убиецът на Асеня”. През 1956 г., театърът е настанен в новопостроената сграда с театрален салон на читалище “Развитие”. От 1970 г., по случай 100-годишнината от първите театрални представления, Разградският драматичен театър приема името на бележития български драматург, публицист и общественик Антон Страшимиров (1872-1937), учил в столетната Разградска гимназия.
Разград е град с богато минало и традиции в културния живот, със стремеж към образование и култура у разградчани. През 60-те г. на ХІХ в. в Разград е създаден малък оркестър, който по облика си се доближава до съвременните инструментални състави. Разград е град с най-стари традиции в симфоничното дело у нас, поддържани ревностно от разградската общественост. Разградският възрожденец акад. Анание Иванов Явашов (1855-1934) в своята монументална книга  „Разград - неговото археологическо и историческо минало”, издадена през 1930 г. в Разград, изброява имената на някои от участниците в основания през 1860 г. оркестър с брашовски цигулки и кларинет: Бърни Бърнев, Цанко Марков, Кънчо Жеков, Димитър Филков, Христо Чалгаджията и др. В музикалните традиции на Разград има принос делото на Алексей Шулговский (1863-1926), благодарение на когото през 1889 г. към читалище "Развитие" се създава оркестър от 17 млади музиканти, развиващи богата концертна дейност. След малко прекъсване, през 1892 г. към читалището се основава струнен оркестър от Богдан Торчанов с около 25 музиканти. По-късно оркестърът се ръководи от учителя Добри Стоянов, а след известно прекъсване от неговия брат Максим Стоянов - учител по музика в гимназията. Първият градски хор е създаден през 1900-1901 г. под диригентството на Коста Бърнев. През 1904 г. броят на хористите е увеличен и се основава музикално  дружество „Железни струни”. От читалищен, през 1910 г. оркестърът преминава към основаното музикално дружество "Железни струни". Сред диригентите са и капелмайсторите Тодор Попов и Трифон Сербезов (дядо на известния български цигулар Емил Камиларов) и студентът по музика в Русия Илия Бърнев (1888-1948),  създал първия симфоничен оркестър в града. Не са запазени много свидетелства за първия концерт на разградския симфоничен оркестър, започнал с 40 оркестранти - граждани, войници и ученици от гимназията, чийто първи концертмайстор е Борис Дяков. През 1925 г. съставът на оркестъра е вече пълен симфоничен. Свидетелство е статията на музикалния критик Иван Камбуров, който след посещението си в Разград, пише за това в столичния в."Ек", препечатана и във в. "Разградско слово" от 25 януари 1925 г. За заслугите му Илия Бърнев е удостоен посмъртно със званието “Почетен гражданин на град Разград”, а основаната през 1955 г. към читалище “Развитие” Детска музикална школа днес носи неговото име. В Разград израстват и творят музикалните дейци братя Торчанови, проф. Димитър Ненов, проф. Влади Симеонов и др.
Разградският Регионален исторически музей е един от най-старите научни и културно-просветни институти в града и страната. Основите на музейното дело са поставени от разградския възрожденец акад. Анание Явашов – просветен деец и директор на гимназията, инспектор по природни науки, ревностен изследовател на Лудогорието, активен читалищен деец и радетел за развитие на библиотечното дело в Разград. През лятото на 1887 г. той провежда първите разкопки на Хисарлъшката селищна могила край Разград, днешната римската крепост Абритус. През 1887 г. акад. Явашов създава първата музейна сбирка в старата сграда  на разградската Мъжка гимназия, с което дава начало на музейното дело в този край. По негова инициатива, на 19 март 1922г., е основано Разградско археологическо дружеството, което има за цел да издирва, съхранява и изучава старините в Разград и района, поставя началото на целенасочено проучване на миналото на Разградския край. Акад. Явашов е избран за първи председател на дружеството  и уредник на музея, което продължава до края на живота му. При археологически проучвания в античния римски комплекс „Абритус”, обявен през 1984 г. с Решение № 193 на МС за Археологически резерват, в близост до града, е открито най-голямото в страната златно късноантично съкровище - 835 монети-  V в. от н.е. и други арте факти. Притежание на разградския РИМ е единствения в страната златен Пегас.
Разградската Художествена галерия „Проф. Илия Петров”е открита на 11 май 1972 г. През 2011 г. сградата е обновена и преустроена в съвременен многофункционален културен институт. Във фонда на галерията се съхраняват над 2500 творби, произведения на изобразителното изкуство, създадени в периода от края на ХІХ и ХХ век.
Обликът на културния живот в Разградски регион  днес се определя от богатото културно-историческо наследство, наличието на професионални културни институти в сферата на информационното обслужване, науката и сценичните изкуства, народните читалища и организираната в тях художествена самодейност, както и от активната дейност на неправителствени професионално-творчески организации. Няма друг писател през 20 век, освен Христо Миндов, за когото Разград и Лудогорието да са толкова съдбовна тема. Именно той успява да превърне малкия провинциален град и пространството около него в истинско място за непрекъснато литературно завръщане.
Нашият град е дал своя принос и в революционно-освободителното движение, в църковните борби, в културното издигане на народа, в просветата и изкуствата. Така например даскал Христофор Никович от Разград пише летописни бележки за политическия и духовен живот в Разград и Разградско през 1828 -1839 г. През 1845 г. дохожда в Разград като учител Никола Икономов и през 1859 г. открива класното училище в града  Той се запопя и през 1858 г. издава първата у нас земледелческа книга „Земледелие”. През 1887 г. Анание Явашов напечатва първата българска книга по ботаника „Принос за запознаване на българската флора”. (Миндов, Христо. Повест за родния град, Разград, 2005, 54 с. )