В историята на библиотеката се откроява дарението направено от разградчанина Иван Мутафов (1865-1946), който от 1912 г. живее в град Чикаго. От 1926 г. в продължение на няколко години прави  лично дарение - 619 книги, вестници, списания, каталози и рекламни брошури. Сред многото дарени ценни книги са: Британска енциклопедия, „Енциклопедия по фотографско изкуство, Музикална енциклопедия, Земеделска енциклопедия, Енциклопедия по строителство, Енциклопедия по модерните занаяти, Световна литература, Световна история, История на изкуството. Дарява също пълните събрани съчинения на Шекспир, Марк Твен, Едгар Алан По, Дикенс, много речници, както и редица книги по земеделие, техника, търговия, индустрия, медицина и др. Всички книги са на английски език, луксозни издания. Иван Мутафов внася и парична сума за шкаф, в който се подреждат дарените от него книги. В библиотеката има запазени малък брой книги с негов автограф.

Писателят Христо Миндов споделя своите впечатления от Разград през 1927 г.: „Тук в Разград заварих жив интерес към живото слово. Шест или седем години, както съм напуснал града, този интерес към живото слово ме изненада. Намерих освен това една богата читалищна библиотека, добре уредена от един млад, вещ и енергичен библиотекар. Видях млади момчета – ученици – и техният упорит учител по музика да изнесат една завидна Бетховенова вечер. Срещнах един председател на читалището, видях един читалищен съвет, едно учителство, които вършат едно положително културно-просветно дело. Най-после: една интелигенция, едно гражданство, което знае да цени това дело, с достатъчен вече вкус, за да не позволи една имитация с изкуството, с науката.” Към 01.01.1927 г. в библиотеката има 10073 тома книги, които са вписани по отдели в систематичния каталог. Към библиотеката има записани 50 „спомагателни” членове – ученици от гимназията и прогимназиите. Книги за домашен прочит се раздават всяка сряда и събота от 3 до 6 часа след обяд през цялата година (освен ваканционните месеци юли и август, когато се проверява и подрежда библиотеката). Библиотеката се ползва годишно от  1 135 читатели, които заемат 3 246 тома. Най-голям е броят на читателите  ученици, учители, търговци и занаятчии, чиновници и свободни професии Броят на читателите е увеличен и благодарение на взетите мерки, всички книги се връщат навреме.

Три години по-късно, броят на получаваните периодични издания е 39 вестника и 104 списания на български, френски, немски и руски език. Читалнята е отворена всеки ден, посещава се главно от ученици, учители и пенсионери, а в празнични дни и от чиновници, работници и др. Помещението вече става много тясно за библиотека и читалня. Читалищната библиотека чувствително се обогатява с нови ценни книги и разширява своята дейност. До преди 10 години притежава около 6 000 тома книги, в края на 1928 г. има 12 000 тома, а в края 1929 г. библиотечният фонд достига 12 870 тома, което показва, че за този период фондът се е удвоил. За домашно четене през отчетния период са раздадени 3 978 книги на 1 628 посетители. Повечето от взетите книги са преводна белетристика и детско-юношески издания. Книги се раздават редовно всяка сряда и събота, освен през ваканционните месеци юли и август, когато е направена основна проверка на библиотеката.

През следващата 1930 г. се увеличават посещенията- ученици, учители, пенсионери, чиновници, работници и други. Посетители на библиотеката са 1 843 българи, 38 руснаци, 22 евреи, вече има регистрирани и 9 читатели турци. Броят на читателите-мъже е над 2 пъти повече от жените.Читалището има собствено  издание, книгата на Анание Явашов „Разград. Неговото археологическо и историческо минало”. От септември има нов библиотекар Илия Пенев, начален учител.

Скромно и всеотдайно библиотеката изпълнява своите обществени функции. Интересна и любопитна е допискав бр. 315, год.VІІ от 9 септември 1930 г.,с.1. на в. „Разградско слово”: „Учителят при местната гимназия г.Борис Аврамов е назначен за инспектор по читалищата при Министерството на просветата. Г-н Аврамов вече 12 години завежда библиотеката при разградското читалище „Развитие”, която по богатството на книги е втора по ред след плевенската…”.Тази констатация за богатството на разградската библиотека е показателна за дейността на библиотеката през 30-те години на миналия век.

През 1931 г. библиотекар е началният учител Илия Пенев. Поради липса на финансови средства, читалищната библиотека придобива минимално количество книги, от получаваната периодика, дарени са само по 1 списание и вестник.

През 1932 г. е назначен първият платен разградски библиотекар при читалищната библиотека” - Петър Иванов Ганев. През 1934 г. той издава в Разград „Десетичната класификация. Ръководство за техническо уреждане на библиотеките”- превод на десетичните таблици от френски, приспособени за българските библиотеки. (Авторът дава кратки таблици на Десетичната класификация и азбучен показалец в своето „Ръководство за обществените библиотеки”, София,1943г.). Петър Иванов обработва фонда на Разградската библиотека по тази класификация, съставя азбучен и систематичен каталог, създава нова организация на библиотечния фонд в книгохранилището. С Десетичната класификация името му  влиза в историята на българската библиотековедска наука. След Разград той е главен библиотекар и технически уредник на Градската библиотека в София, а от м.ноември 1942 г. е назначен за инспектор на читалищата при Върховния читалищен съюз в България, за което съобщава в. „Разградско слово” от 8 ноември 1942 г. По това  време библиотечното помещение е едновременно заемна за книги, читалня, книжарница, място за представяне на печатаните в Разград книги и вестници, за организиране на изложби по случай  юбилейни и други чествания. Много богата за времето си колекция притежава разградската библиотека. Читателите, главно учители, ученици и други специалисти,  ползват получаваните  български вестници и списания, руски издания, френското списание „Illustration”, книги на български, руски, английски, немски, френски и други езици. В свои спомени за периода 30- 40-те години на ХХ век, в юбилеен вестник Петър Ганев пише: „Нашето читалище стоеше на пето място по богатство и уредба на библиотечния фонд”.Читалищната библиотека се нарежда на едно от първите места в страната, според статистически данни на Върховния читалищен съюз. През 1932 г. се получават и излагат редовно в читалнята за прочит  общо  120 периодични За нареждане на библиотечния фонд по новата система са похарчени всичко 2 830 лева, от които 1 400 лева   за два каталога, 430 лева  за фиши и 1 000 лева за папки. С назначаване на чиновник към библиотеката се явяват нови потребности за читалището. Освен материална издръжка на чиновника, се налага и подреждане на фонда на читалищната библиотека по Десетичната система. Читалнята, където са поставени книги, е запълнена изцяло с 10 шкафа и не предоставя удобства за четене, а по-скоро е склад за книги. Новото нареждане на книгите по Десетичната система, изисква не затворени шкафове, а отворени рафтове, където може лесно да се манипулира. В отчета на читалищното настоятелство е подчертана нуждата от ново обзавеждане и построяване на отделно книгохранилище като сумата може да се вземе от  Фонда за построяване на  нов читалищен салон.  За целта настоятелството предвижда 200 000 лева разход за библиотечно хранилище.

В края на отчетната 1933 г. фондът нараства с книги, като даренията надвишават закупените, списания, вестници и др. печатни произведения, картини, ноти, ръкописи - 11. Ръководството на библиотеката, нейната уредба и по-специално подреждането на нейните каталози (азбучен и систематичен) са възложени на чиновник-библиотекаря Петър Иванов, който вече от една година и половина работи за поставянето й в пълен ред по Десетичната библиографска класификация. Настоятелството изказва на всички дарители своята благодарност и отново отправя апел към всички граждани да вземат присърце тази полезна инициатива и подкрепят читалището, като всеки подари каквото може на библиотеката и особено старопечатни книги от преди 1877 година. Отчетено е, че в сравнение с предходни години, благодарение на новата практична система, която е въведена в библиотеката на читалището, читателите и прочетените  книги са повече, което показва, че духовните интереси на разградската интелигенция отново се пробуждат. В отчета на настоятелството се изказва съжаление, защото все още книгите слабо се четат и постигнатите резултати са много скромни за вече уредената и доста богата във всяко отношение библиотека. През годината чиновник-библиотекарят има за задача да изработи специален каталог за старопечатните книги, за чуждите книги и за детската литература. Освен това трябва да постави и някои „общополезни” книги, като енциклопедии и др. за ползване в самата читалня. Отбелязано е, че в библиотеката има натрупан още неподвързан материал, което пречи да се използват новоизлезлите книги веднага след получаването им. През тази година е отворена врата между читалнята и хранилището където обзавеждането е ново, направени полици. По случай Деня на книгата, в читалищния салон е уредено утро с музикално-литературна програма, изпълнена от ученици от Смесената гимназия. В читалнята е уредена изложба на книги. Мероприятията са  добре посетени от местните хора

1935 година е година на усилена творческа културна работа в библиотеката. Окончателно е организирано книжното имущество по Десетичната класификация, което дава възможност да се развие по-широка дейност по отношение на обслужването на читателите и раздаването на книги за домашен прочит. Един наглед малък факт говори много за дейността  на библиотеката през последните години. От 1926 до 1933, за 7 години  в библиотеката са записани само 195 читатели и са прочетени най-много до 3000  тома годишно. А от 1 януари 1933 г. до 1 януари 1936 г., при новата организация на фонда на библиотеката, в нея са записани само за 3 години 392 читатели, а само през последната година са раздадени близо 10 000 тома за домашен прочит. От тези сведения настоятелството прави извода за повишената роля на библиотеката и за бъдещата й дейност в културния живот на града. Библиотечният фонд в края на тази година достига 15 904 екземпляра. Всички книги са индексирани върху заглавната си страница. Придобитите съчинения са 602 тома, закупени са 330 тома,а  подарени 160, премии са 100 тома, 11 са разменени и 1 заглавие е собствено издание на читалището (книгата на акад. Анание Явашев, председател на читалище „Развитие”). Шкаф с речници, поставен в самата читалня, дава възможност на интересуващите се посетители да правят по всяко време справки. Читалищното настоятелство в своя отчет прави заключение: „В нашата библиотека, невидимо за никого, тихо и скромно са се възпитавали редица поколения, някои от членовете на които са оставили следа не само в културния живот на нашия град, но и в този на цяла България. Минавайки през залите на нашата стара и добре уредена гимназия, жадни за самообразование, те са подхранвали душата си с книгите на нашата богата на времето си библиотека.”

От 1936 г. се води статистика на посещенията в читалня, където вече има шкаф с речници и енциклопедии за извършване на справки.
За 1937 г. настоятелството смята като ценна придобивка книгите от „Университетска библиотека”, с които читалището вече притежава почти всички излезли номера до момента,библиотечният фонд е 17 247 регистрационни единици. Библиотекар е Кръстю Иванов, по това време директор на прогимназията.

През 1938 г.  библиотеката има задача да набавя редовно изданията на Академията на науките, на различни музеи, Университетски годишници и др., освен новоизлизащата художествена литература. Обръща се внимание на факта, че книгите в хранилището са влажни и трябва да се вземат бързи мерки за запазване на това ценно имущество. Поради смяна на библиотекаря библиотеката е затворена и отново се забелязва спад в показателите.

През 1939 г. започва строеж на нова читалищна сграда. Същата година хранилището е приспособено след ремонт за читалня, а книгите са пренесени и отново  библиотеката е затворена почти два месеца. Настоятелството иска кредит, защото интересът към библиотеката расте. Хранилището се оказва тясно.В приетия през април 1939 г. Устав на читалището вече има записани Правила за дейността на библиотеката и читалнята. Какво значение има книгата за българина  през 1939 г., Христо Миндов пише: „Веднъж, като разглеждах старините в музея, в ръцете ми попадна една малка изпрашена книжка: „Българските хайдути от Г. С. Раковсковскаго, книжица първа, Букурещ 1867 г.”. На първата страница на тази книжка бяха написани думи: - „Тази книжица не е за продан, но секи ще я прочете и ще я отдаде назад. Тя ще се дава всякому родолюбиваму българину да я чете и отдаде назад тогава”, „Из книгите на Трифона Стоянов”. В тези редове, написани с проста писалка от паче перо, ръката на нашия съгражданин е изляла обичта му към българската книга. Наверно Трифон Стоянов е бил един от „спомоществователите”, които са знаели защо купуват книга. Той е прочел тази книжка, наситил душата си с нейното слово и след това не я захвърлил, както правятмнозина, предлага я за прочит и поръчва да му я върнат, за да я даде другиму.” (Миндов, Христо. Повест за родния град. Разград, 2005, 135 с.)

Във връзка със 70-годишнината на читалище „Развитие”, Читалищното настоятелство обръща внимание на всички читалищни членове и гражданите, че хранилището на библиотечния фонд е твърде лошо и крайно недостатъчно и книгите, ако се оставят още няколко години ще се повредят, а така се пречи на правилното използване на това богатство. Има потребност от една нова читалня за деца, с по-особена организация за обслужване. Хранилището на библиотеката е влажно и не е в състояние да побира всички книги, затова книгите са пренесени в досегашната читалня, а досегашното хранилище е приспособено, след ремонт за читалня. Читалнята е отворена всеки ден, освен през времето на  разместване на читалнята и библиотечното хранилище като в нея се излагат списания и вестници. Средно читалнята се посещава дневно от по 85 читатели. Във връзка с разместването на читалнята и хранилището на библиотеката, което налага известни поправки, са направени три нови рафта за книги.

Сред имената на дарителите през 40-те години на ХХ век се срещнат тези на Дечка Симеонова, Никола Дочев, Максим Стоянов, Велико Чиплаков, Димитър Попстефанов, Къньо Камбосев, Георги Атанасов, Петър Ганев,  има и един чужденец. През март 1935 г. Разград е посетен от Енрико Дамяни, професор по славянска филология в Римския университет, единодушно считан за основоположник на италианската научна българистика. Поканен е в Разград от Италианско-българското дружество. При гостуването си Енрико Дамяни изнася сказки и дарява 4 книги на библиотеката. Сред големите дарители е известният  разградски общественик, книжовник,  журналист и правист - адвокатът Анастас Изворов (1862-1939), завещава част от своята огромна лична библиотека на читалищната библиотеката в родния си град, където постъпват книгите след смъртта му. Получени са книги от писателите Ангел Каралийчев, Христо Миндов Димитър Добрев и др. Традиционни дарители през годините са:  Народната библиотека в София, Министерство на просвещението, Околийски читалищен съвет, Градска община, Върховен читалищен съюз, Дружество „Алианс франсез”, Итало-българско културно дружество, Българо-японско дружество и др. Командирът на Първо артилерийско отделение подарява 160 книги  „Войнишка библиотека”. Дарители са Светият Синод, Православни християнски братства, Доростоло-Червенска митрополия. Читалищното ръководство изказва благодарност на дарителите чрез специални листове, писма и публикации в пресата.

В отчета на настоятелството за 1940 г. е направено заключение, че колкото вниманието да е отправено към големите световни военни и политически събития, никой не може да отрече значението и необходимостта от културно-просветна работа с хората и подрастващото поколение и ролята на българското читалище в тази дейност. Показателите почти са удвоени в сравнение с предходната година.
„Поради забрана на събранията, настоящият отчет ще се разгледа в съвместно заседание на читалищното настоятелство и проверителния съвет”-така започва отчетът на настоятелството за 1941 година. На 31.12.1940 г. фондът е 19 131 тома, а на 31.12.1941 г. - 19 546 тома. Поради поскъпване  цените на книгите и липсата на материали, подвързаните книги са много малко на брой. Заети са книги от различни отрасли и художествена литература предимно от ученици, учители, студенти.Като препоръка за правилното и по-пълно използване на книжното богатство, е отчетена необходимостта „да се назначи един помощник-библиотекар”.

В годините на Втората световна война библиотеката не преустановява своята работа. Дейността на читалищната библиотека след 1944 година продължава.  Новото време поставя нови задачи като един от водещите културни институти в град Разград. Чувствително се увеличава бюджетът за закупуване на литература. Читалището в Разград е сред най-добрите в страната в периода 1944-1950 г. На 11 март 1945 г. е избрано настоятелство с председател адвоката Иван Г. Данов. Библиотекар е Кръстьо Иванов, а художникът Коста Петров е домакин на читалището. Приет е нов Типов устав. Читалището организира сказки и четения, забави, утра, концерти, пиеси. (Николова, Нели. Читалище "Развитие"-сред най-добрите в страната в периода 1944-1950 г. // Е к и п 7, IX, N 42, 10 апр. 2000.)

Темповете на развитие на библиотеката са нарушени от сполетялото я стихийното бедствие. На 02 юли 1947 г. следобед, град Разград претърпява сериозно наводнение, нанесло огромни щети на над 17 хилядния тогава град, унищожило близо една четвърт от богатото национално наследство, съхранявано  в разградската книгохранителница. Дадени са човешки жертви, напълно са унищожени къщи, повредени са магазини, удавени животни, похабени са ценни старопечатни книги, дарени от видни разградчани. Организирана е дарителска акция за попълване и обогатяване фонда на библиотеката, в която се включват граждани, държавни и обществени институции. Разградският културен храм понася огромни щети. На третия ден след наводнението Върховният читалищен съюз изпраща представител, който да се осведоми на място за загубите. Причинените от наводнението щети и разстроени служби се възстановяват бавно. Проверката и описването на книгите продължава още дълго време, докато се установи окончателното и действително положение на библиотечния фонд. В отчета на настоятелството на читалище „Развитие” за 1947 година е подчертано, че фондът на  читалищната библиотека се приема в същото количество, каквото е отчетено през 1946 г. Заключението на настоятелството е, че  голямото наводнение силно е повлияло  върху цялостната дейност, особено на библиотеката, където  книгораздаването за известно време е прекратено. Подчертано е, че  голяма част от редки и ценни книги са унищожени и  тяхното възстановяване е трудно. За пореден път читалищното настоятелство се надява на отзивчивостта на гражданството. Пред читалището и неговото ръководство отново се изправят огромни и важни задачи, едната от които е на всяка цена да се уреди читалня и за библиотеката да се направи всичко възможно по-рано да се изнесе в помещение в новата постройка и да се създадат нормални условия за работа. Библиотекар  е чиновникът Кирил Данев.

През 1948 година причинените от наводнението щети бавно се възстановяват. Нанесените загуби на библиотечния фонд от наводнението са установени, 5 467 екземпляра книги са съвършено негодни за ползване. Постепенно отчислените книги се заменят с нови. От  отпуснатите 2 000 000 лева помощ на читалището са отделени 800 000 лева специално за закупуването на книги. Въпреки неокончателното подреждане на библиотеката, раздаването на книги върви много добре. По случай Седмицата на книгата в библиотеката е открита изложба. Библиотекар е Николина Савова, учителка в  Мъжката гимназия в Разград.

През 1949 година читалището постепенно навлиза в нормалния си ритъм. Библиотеката с всеки изминат ден става все по-богата. Открита е сравнително добре обзаведена читалня, в която е подреден богатия периодичен печат. Съседството на библиотеката с киното пречи за нормалното обслужване на посетителите, особено през зимата, когато се превръща в чакалня, вместо в читалня. От отчета става ясно, че някои от читателите-посетители, не пазят изложените книги и вестници, замърсяват ги, понякога вадят листи, а има случаи, когато се губят цели книжки от списания. Поради липса на достатъчно средства в бюджета на читалището, няма специално лице, което да се грижи за читалнята. Най-много четат учениците.
Завършен е южният трети етаж от новата постройка, където е изнесена голяма част от библиотечния фонд, помещението е приспособено за библиотека.
Има данни за дейността на читалище „Развитие” – Разград, които го нареждат сред най-добрите в страната за периода до 1950 г., независимо от нарушените темпове на развитие на дейността на читалището след голямото наводнение 1947 г., когато не може да се установи с точност състоянието на библиотечния фонд, но работата не спира изцяло, посещенията в библиотеката продължават, раздават се книги, засилва се проявата на дарителство от страна на граждани и институции. Голяма част от отпуснатите средства за възстановяване на читалищната дейност и покриване на нанесените щети, около 40% са предназначени за читалищната библиотека и за обновяване на нейния библиотечен фонд. Следващата година бележи нормализиране на цялостната дейност. Открита е самостоятелна читалня, обособен е фонд с детска литература, най-висок е процентът на посетителите ученици от гимназията и прогимназиалния курс и студенти спрямо общия брой.

За периода от 1950 до 1958 година фондът на читалищната библиотека се е обогатил с над 10000 тома, като точни данни за три поредни години липсват или са частични за тримесечие. Ръст с около 1000 бележи броят на читателите, като не е ясно колко от тях са читатели - деца и юноши. Заетите библиотечни документи са увеличени  почти три пъти, без да има яснота от кои отдели на знанието са раздадени най-много. Непълни са данните за направените посещения, но наличните сочат цифрата около 15000 за година. През последните две години  1957 и 1958 е нараснал броят на заетите библиотечни документи и на читателите.
Традицията на дарителството следва и през първите години след 9 септември 1944 г. Променя се тематиката на дарените книги, както и дарителите. През 1947 г. са подарени 476 книги. Сред дарителите са главно издателства: „Хемус”, Военно издателство, „Детиздат”, „Народна култура”, Издателство на Социалдемократическата партия и т.н.  От личните дарители се открояват софийският писател Асен Ненов (Бдинец), разградският общественик   д-р Сергей Мисирков и др. Истински рекорд на дарителството има през 1948 г., подарени са 845 книги. Дарители са издателство „Народна култура”, Кооперация „Захарна фабрика” и др., разградчани, които живеят в  столицата - Христо Миндов, д-р Лободовски, Любен Костов, Руси Минчев, физикът акад. Асен Дацев и др. Членовете на читалищното настоятелство продължават възрожденската традиция и са сред първите, които подаряват книги на Разградската библиотека. Дарителството е почти официална политика на читалищните ръководства до 1960 година.

През 1964 г., Окръжната библиотека бележи нов връх – 61 495 тома книжен фонд, 7116 читатели и 145 518 раздадени книги. Прави се първата частична сверка между фондовете и каталозите, организира се проверка-инвентаризация на библиотечния фонд през  1966 г. за установяване на точната наличност, каквато не е правена до този момент. Извършва се пълно организиране на фондовете и се прави прочистване. Годишно книжният фонд се обогатява средно с около 8 000 нови книги и с около 230 нови периодични заглавия.
През 1965 г. Окръжната библиотека  в Разград притежава общо 71 507 тома, набавя 10 072 тома, регистрира 7 216 читатели и раздава за ползване 144 072 тома литература и периодични издания. Щатът на Окръжната библиотека в Разград е общо 9 библиотекари. Жителите на Разград са  26297.
Дейността на Окръжна библиотека - Разград през 1966 г, съпоставена с дейността  на  библиотеките в страната за годината, дава сведения за качествените показатели, които сочат приблизително равностойни постижения. 
В края на 1968 г. библиотечният фонд  наброява 92 788 тома книги и периодични издания. Недостатъчно използвана база за съвременно обслужване на читателите е Справочно-информационната служба. Успех бележи обособеният като самостоятелно звено отдел „Краезнание”, който събира и съхранява писмената история на родния край. Утвърждава се практиката за организиране на „лятна читалня” в градския парк.  През 1968 година жителите на Разград са 33 415.   Библиотечният персонал е увеличен с 2 щатни бройки и в библиотеката работят 11 човека, от които с висше образование и библиотечен курс-1,  с ДБИ-8, с друго полувисше образование и библиотечен курс- 2. Анализът на изпълнението на количествените показатели през 1968 г., показва  книгоосигуреност на жител в Разград  по-висока от тази в окръжните градове.
През 1969 г., в Окръжна библиотека- Разград, читателите са общо 7321,  деца -  2237 или  30,6%. През годината библиотеката има 10  издания. Библиотечен персонал - 13, от които с висше библиотечно образование-1, с ДБИ-9, с полувисше - 3, в т.ч.с библиотечен курс – 1. Жителите на Разград са 35595.
Функциите на Окръжната методическа библиотека се разширяват и издръжката й се възлага на Окръжния народен съвет- Разград. Библиотеката напуска заеманото до тогава таванско помещение в читалищната сграда  и вече се помещава в лявото крило на новопостроеното кино, където се оформят четирите й основни отдела – Заемна за възрастни, Читалня, Детски отдел и Методически отдел. Библиотечният персонал е увеличен. С библиотеката свързват живота си вече професионалисти библиотечни специалисти, което се отразява положително върху нейната дейност. Назначават се първите квалифицирани библиотечни кадри, завършили Държавния библиотекарски институт – София. Развива се богата и активна културно-масова работа с книгата сред различните категории читатели. Библиотеката израства като основно книгохранилище на територията на окръга, архив на местния печат и център за методическо подпомагане на общообразователните библиотеки. Библиотечното дело добива лице, отговарящо на новите потребности на обществото.
Окръжната библиотека навлиза в нов етап от своето развитие като самостоятелен културен институт осъществяващ методически функции по отношение на библиотеките в региона. Това е периодът след излизане на  ПМС № 2 от 20.01.1970 г. за изграждане на Единна библиотечна система в България. В периода след 1975 г. настъпват структурни промени, които в голяма степен определят бъдещото развитие на Окръжната библиотека.
За периода 1970-1971 г. Окръжната методическа библиотека се помещава в сградата на читалището и заема пет помещения. Книжният фонд за отчетния период нараства. Фондът на двата филиала, разположени отдалечено от библиотеката, наброява 8 000 тома. Библиотеката има 6 свои издания-методически и библиографски указатели. В сравнение с библиотеките в окръжните градове, Разградската библиотека  постига равностойни резултати по отношение на обновление на библиотечния фонд на жител и на читател, читаемост и посещаемост, по-висока е книгоосигуреността на жител и обръщаемостта на фонда.  Населението на града се увеличава с 1549 човека и наброява  37144 жители.
През 1971 година библиотечният фонд нараства с над 9000 тома, а регистрираните читатели намаляват с около 200, като в същото време при броят  на посещенията се наблюдава ръст с около 3500 и  при заетите библиотечни документи, с около 7000. Персоналът на библиотеката е увеличен с 1 щатна бройка Изданията са общо 16. Населението се е увеличило с над 8000 души.Жителите на  Разград  са  43463.
През 1972 година читателите се увеличават, при посещенията и заетите документи се забелязва известен спад, изпълнението на основните показатели е почти колкото през 1970 година. Библиотеката е издала 2 библиографски издания. Библиотечният персонал остава същия. Равностойни са качествените показатели на Библиотеката, в сравнение с тези в окръжните градове.
През 1973 г. се наблюдава  промяна на персонала, от общо 13,  библиотекарите са 11, от тях 1 с ВУЗ, 8 с ДБИ, 2 с полувисше образование  и библиотечен курс, 2 помощен персонал. Изданията са общо 10. Отчислени са общо 8282 тома библиотечни документи, физически изхабени. Населението на Разград нараства с около 1000 и  жителите са вече 45349.
Персоналът на библиотеката за 1974 и 1975година се увеличава с по 1 бройка. Статистическите данни за тези години показват, че в сравнение с показателите на окръжните градове в страната са по-високи, като единствено показател книгоосигуреност на читател е с няколко тома по-нисък.
През периода 1976-1986 година в Разградски окръг функционират около 260 библиотеки, като през първата година Териториалната библиотечна мрежа включва  262 библиотеки, от които 1 окръжна, 107 читалищни, 112 училищни, 30 при предприятия и учреждения и 12 специални,  с общ библиотечен фонд  1 412 319 регистрационни библиотечни единици, набавени са общо 112 864 библиотечни документи, отчисленията са 23 501, регистрирани читатели - 78 541, от които до 14 годишна възраст - 39 450, общо посещенията са 576 234 и раздадените библиотечни документи – 966965, щатни библиотекари са 131.
За 1984-1985 г. данните сочат, че библиотеките на територията на Разградски окръг са 257, от тях: читалищните библиотеки са 107, от които 10  в градовете и 97 в селата. Общият им библиотечен фонд е 826 737 регистрационни библиотечни единици.  Училищните библиотеки на територията на окръга са 115, от тях 20 с щатни библиотекари и 95 нещатни. Библиотечен фонд общо  594 947 регистрационни библиотечни единици.  Профсъюзни библиотеки са 25 – 3 щатни и 22 нещатни, с библиотечен фонд 73 191 тома Специални библиотеки – 9, от тях 4 щатни и 5 нещатни, с общ фонд 82 246 тома.  
Населението на Разградски окръг през 1986 година е 199 759, а жителите на Разград са 51 361. Териториалната библиотечна мрежа включва  249 библиотеки.
Прерастването на Методическия отдел в Дирекция „Библиотеки” към ОНС-Разград поставя качествено нови задачи пред библиотеката по отношение на организационното и научно-методическото ръководство на Териториалната библиотечна система. На лице са положителни промени в материално-техническото, кадровото и финансовото осигуряване на библиотеката. От 1987г., с административно-териториалните промени - създаване на нови административни общини и области - библиотеката става Общинска, с наименование Универсална научна библиотека. Запазва методическите си функции и продължава осъществяваното от 1977 година  централизирано комплектуване и обработка на библиотечните фондове в читалищните библиотеки от Община Разград,  което е преустановено от началото на  2002 г. Библиотеката сменя няколко пъти названието си, но винаги изпълнява своята мисия да подпомага културното, образователно и просветно развитие на населението от Разград и Лудогорския край. Работи за превръщането й в полезен и необходим обществен културно-информационен център.
Основна характеристика в дейността на библиотеката е непрекъснато нарастващия обем на всички количествени и качествени показатели. Така например в навечерието на 30-годишнината от самостоятелното съществуване на библиотеката като Окръжна, тя притежава над 280000 тома библиотечни документи от всички отрасли на знанието, ежегодно обслужва около 9000 читатели и раздава повече от 212000 тома книги, периодични издания и др. материали. Налице са успехи в индивидуалната работа с различните категории читатели, прилагането на диференциран подход, стремеж за максимално удовлетворяване на потребностите от четене. Утвърждават се постоянни изяви с книгата в рамките на Месеца на културата, Седмицата на детската книга и изкуствата за деца и юноши, Десетдневката на съветската книга, Месеца на краезнанието, „Литературни петъци”, Литературните празници  и конкурс „Поетични хоризонти на българката”. Тясната обвързаност на културно-масовите инициативи с книгата е гаранция за верността на избрания й път, за жизнеността на библиотеката като културен институт. В историята на упоритата борба на библиотеката за съвместна работа с училището ще останат и първите костюмирани паради през Седмицата на детската книга. Детският отдел на Окръжната библиотека осигурява творчески срещи на децата изтъкнати детски български творци, читателски конференции, разговори,  викторини, обсъждания, литературни вечери, радиопредавания, изложби, витрини и други. На високо ниво се провеждат инициативи като общоградски конкурси, тематични конференции, двубои, читателски конференции, национален преглед за работа с книгата сред  младежта. Окръжната библиотека ежегодно разработва библиографски тематични планове, организирани са многобройни литературни вечери, посветени на бележити дати, годишнини и личности и други. Като се съобразява с библиотековедската наука и потребностите на времето, Разградската библиотека определя своите основни дейности и постепенно се изгражда като една от големите и основни регионални библиотеки в страната. Все повече обогатява и разнообразява своята дейност. Книжното й документално богатство се увеличава, свободният достъп до нейните фондове е право на хилядите й читатели. Издига се равнището на справочно-библиографското и информационното обслужване. Библиотеката има прилична издателска дейност, а многобройните й богати по съдържание и форма културни изяви се вписват естествено в живота на хората от Разград и региона.
Три десетилетия библиотеката развива своята дейност в сградата и под покрива на читалище „Развитие”. Тесните, но гостоприемни помещения приютяват огромните книжни фондове, посрещат хиляди читатели и гости – писатели, поети, литературни критици, общественици и други представители на художествено-творческия ни и обществен живот. Независимо от неподходящите за времето условия за работа на една Окръжна библиотека,  пръснала на различни  обекти своя фонд, библиотечният колектив самоотвержено дава своя труд, приобщавайки все повече читатели към съвременната книга. От началото на 80-те години, с учредяване на Фонд „13 века България”, библиотеката получава чрез Министерството на културата новоиздадена литература.
Въз основа на годишните отчети на библиотеките с щатни библиотекари,  данните на Териториалния информационно-изчислителен център и статистически картони за библиотеките без щатни библиотекари, Окръжна дирекция «Библиотеки» издава статистически бюлетини, които отразяват дейността на Разградската библиотека и на библиотеките в Разградския    регион и съдържат   обобщени данни за състоянието на Териториалната библиотечна система. Бюлетините служат за запознаване, сравняване на резултатите на библиотеките със сходни условия на работа,оценка и изводи за общообразователните библиотеки в областта.